17 дек. 2008 г., 10:44

Метаморфози

549 0 0
 

        Метаморфози

--------------------------

Объркан днес се чувствам, уплашен.

Оплел съм  всичките конци.

Къде, Господи? Къде отиде:

разум, чувства, доброта?

Коя  затвори се врата?

Дали на чувствата е тя?

Дали на разума свещен?

Дали на опустошената душа?

Живот за вълци и овце!

Не  е ли по-добре

да носиш камък,

вместо пламенно сърце?

 

И питам се аз, овцата:

Ще мога ли на вълк

да се превърна?

Ще мога ли мерзостта

и злото да прегърна?

 

Метаморфозата е може би добра!?

Но къде да пратя съвестта??

Ах, да, Съвест!

Какво ли е това?

Това не е ли психиката на овцата?

И както казал е поетът:

„не народ, а..."!

А колкото повече овце,

то и глутницата ще расте.

 

 

 Не желая повече да съм овца!

 Ще загърбя моето овчедушие!

Ще изхвърля камъка студен,

та отново там сърце да запламти!

И да дойдат радост, буйни страсти,

Духът без страх на воля да лети!

Да се сбъдват всичките мечти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Митов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...