Метеж

11 jul 2013, 22:22

Poesía » Versos blancos

591 0 1

Някакъв полъх премина

и набразди спокойното ми езеро

на душата.

Усмихнах се. Загладих го.

И продължих нататък.

Но последва вятър, обърна се на буря...

Душата стреснато се сви!

Всяка моя фибра стенеше в стакато

и като тревичка се преви!

В главата джазът бичеше до дупка!

В езерото се яви водовъртеж!

Какво се случи?

Беше просто тръпка!

И ето резултатът! Жив метеж!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.