Метеж
Някакъв полъх премина
и набразди спокойното ми езеро
на душата.
Усмихнах се. Загладих го.
И продължих нататък.
Но последва вятър, обърна се на буря...
Душата стреснато се сви!
Всяка моя фибра стенеше в стакато
и като тревичка се преви!
В главата джазът бичеше до дупка!
В езерото се яви водовъртеж!
Какво се случи?
Беше просто тръпка!
И ето резултатът! Жив метеж!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
