Някакъв полъх премина
и набразди спокойното ми езеро
на душата.
Усмихнах се. Загладих го.
И продължих нататък.
Но последва вятър, обърна се на буря...
Душата стреснато се сви!
Всяка моя фибра стенеше в стакато
и като тревичка се преви!
В главата джазът бичеше до дупка!
В езерото се яви водовъртеж!
Какво се случи?
Беше просто тръпка!
И ето резултатът! Жив метеж!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
