Метеж

Jul 11, 2013, 10:22 PM

Poetry » White poetry

701 0 1

Някакъв полъх премина
и набразди спокойното ми езеро
на душата.
Усмихнах се. Загладих го.
И продължих нататък.
Но последва вятър, обърна се на буря...
Душата стреснато се сви!
Всяка моя фибра стенеше в стакато
и като тревичка се преви!
В главата джазът бичеше до дупка!
В езерото се яви водовъртеж!
Какво се случи? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Метеж

Want to read more?

Random works