Светлоруса луната изгря в моя скут
и звездите са толкова близо.
Зелени.
Като звън на стъкло заваля.
Като звук.
Като златен прашец се посипа над мене.
Даже нощният студ.
Даже калният път
и по него крещящите автомобили
замълчаха за миг и потънаха в смут
пред лъчите ти, мен между себе си свили.
© Ралица Todos los derechos reservados