18 oct 2015, 20:27

Метеоритен листопад 

  Poesía » De amor
624 0 5

Светлоруса луната изгря в моя скут

и звездите са толкова близо.

Зелени.

Като звън на стъкло заваля.

Като звук.

Като златен прашец се посипа над мене.

 

Даже нощният студ.

Даже калният път

и по него крещящите автомобили

замълчаха за миг и потънаха в смут

пред лъчите ти, мен между себе си свили.

© Ралица Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??