Метеоритен листопад

Поезия » Любовна

921 0 5

Светлоруса луната изгря в моя скут

и звездите са толкова близо.

Зелени.

Като звън на стъкло заваля.

Като звук.

Като златен прашец се посипа над мене.

Даже нощният студ.

Даже калният път

и по него крещящите автомобили

замълчаха за миг и потънаха в смут

пред лъчите ти, мен между себе си свили.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vedrina (Марина Стоянова)

Mммм..., много оригинално...!!!

2015-10-19T14:49:47+03:00
voda (Елица Ангелова)

За мен този твой стих е радостна изненада, Ралица.
Благодаря!
Ще прочета всичко твое.

2015-10-19T05:44:32+03:00
vega666 (Младен Мисана)

"...замълчаха за миг и потънаха в смут
пред лъчите ти, мен между себе си свили."

В тези 2 реда има поезия. Поздрав за тях, Ралица!

2015-10-19T00:00:42+03:00
radiola (Рада Димова)

Браво, Рали!

2015-10-18T22:23:30+03:00
maiaan (Мая Ангелова)

Красив листопад!

2015-10-18T20:29:15+03:00