Oct 18, 2015, 8:27 PM

Метеоритен листопад 

  Poetry » Love
546 0 6

Светлоруса луната изгря в моя скут

и звездите са толкова близо.

Зелени.

Като звън на стъкло заваля.

Като звук.

Като златен прашец се посипа над мене.

 

Даже нощният студ.

Даже калният път

и по него крещящите автомобили

замълчаха за миг и потънаха в смут

пред лъчите ти, мен между себе си свили.

© Ралица All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??