Метлица имам, вярна като куче
Метлица имам, вярна като куче,
за книжки, сестро – няма да се случи,
за друго не, мишлетата жалея,
стомахче ще ги заболи от нея.
А знаеш – Купидон от мене бяга,
че ползвам си метлата за тояга.
Понеже съм Овен сълзи не роня.
Поетът? Да си хвърка там на коня,
че стигна ли го – падна му Пегаса!
Метлите мои само затова са.
Аз с от летене рошавите рими,
той – с алкохол... Ех, някак не върви ми... :)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
