Метлица имам, вярна като куче,
за книжки, сестро – няма да се случи,
за друго не, мишлетата жалея,
стомахче ще ги заболи от нея.
А знаеш – Купидон от мене бяга,
че ползвам си метлата за тояга.
Понеже съм Овен сълзи не роня.
Поетът? Да си хвърка там на коня,
че стигна ли го – падна му Пегаса!
Метлите мои само затова са.
Аз с от летене рошавите рими,
той – с алкохол... Ех, някак не върви ми... :)
© Надежда Ангелова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
