3 abr 2014, 10:57

Метро на живота 

  Poesía » Versos blancos
796 0 0
Знам колко бързо се движи метрото.
А е самата дефиниция за безвремие.
И хората са тъй застинали
в лепнещото, слузесто ежедневие
избрали маските, които мислят, че човекът отсреща
би искал да види.
Летим напред.
И нито косъм не помръдва.
Всички образи пред мен,
в опита си да се различат,
се сливат, втечнени
в едно цялостно сиво петно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яв Енчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??