3.04.2014 г., 10:57 ч.

Метро на живота 

  Поезия » Бели стихове
794 0 0
Знам колко бързо се движи метрото.
А е самата дефиниция за безвремие.
И хората са тъй застинали
в лепнещото, слузесто ежедневие
избрали маските, които мислят, че човекът отсреща
би искал да види.
Летим напред.
И нито косъм не помръдва.
Всички образи пред мен,
в опита си да се различат,
се сливат, втечнени
в едно цялостно сиво петно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яв Енчева Всички права запазени

Предложения
: ??:??