10 feb 2010, 13:14

Мида

  Poesía
826 0 11

Морето към тебе е толкова грубо,

морето не те никак щади,

а ти си крехка бисерна мида,

която дъното му с хубост краси.

 

Щом млада си с перла безценна,

живееш щастливо с морския бяг,

но остарееш ли, без пратката ценна

вълните те хвърлят на мокрия бряг.

 

И така натъжена, без бисера свиден,

уплашено вкопчена в стара скала,

молиш се само талаза обиден

да не отнесе те далеч от дома...

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Toshich Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Роси, Веси, Нели, Любо и Фея / на които специално благодаря за комплимента/ още веднъж благодаря! С много обич и весел св.Валентин!
  • Прав е Любо - важно е бисерчето в мидата!
  • Привет Никол!!!Ти не си мида, ти си бисерче!!!
  • Поздрави!
  • Благодаря на всички, които намерихте моята мида-Ласка,Ангеле,Водолейче,Ив,Георги,Борко/ който много ме развесели /,Ваня и Мариан...Е, такъв е живота...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...