Морето към тебе е толкова грубо,
морето не те никак щади,
а ти си крехка бисерна мида,
която дъното му с хубост краси.
Щом млада си с перла безценна,
живееш щастливо с морския бяг,
но остарееш ли, без пратката ценна
вълните те хвърлят на мокрия бряг.
И така натъжена, без бисера свиден,
уплашено вкопчена в стара скала,
молиш се само талаза обиден
да не отнесе те далеч от дома...
© Nina Toshich All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
