Мидена черупка

27 abr 2016, 0:55

Poesía » De amor

1196 0 1

към края на синия ден
аз те чертая безсилна смутена

в парченце омраза трепти

душата вехта сломена

в очите тъжни на края
ще чезнеш морна но решена

и нивга няма да узная
защо си толкоз наранена

косите тъмни викват
едничък пламък тих

пристанищата пусти
ще затихнат

във спомена за твоя лик
и в тая жажда се поражда

отчаяно сподавен вик

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.