към края на синия ден
аз те чертая безсилна смутена
в парченце омраза трепти
душата вехта сломена
в очите тъжни на края
ще чезнеш морна но решена
и нивга няма да узная
защо си толкоз наранена
косите тъмни викват
едничък пламък тих
пристанищата пусти
ще затихнат
във спомена за твоя лик
и в тая жажда се поражда
отчаяно сподавен вик
© Димитър Павлов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
