Apr 27, 2016, 12:55 AM
Мидена черупка
към края на синия ден
аз те чертая безсилна смутена
в парченце омраза трепти
душата вехта сломена
в очите тъжни на края
ще чезнеш морна но решена
и нивга няма да узная
защо си толкоз наранена
косите тъмни викват
едничък пламък тих
пристанищата пусти
ще затихнат
във спомена за твоя лик
и в тая жажда се поражда
отчаяно сподавен вик
© Димитър Павлов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
за тези петички сърцати
и за тези хубави думи крилати!
Но кой и стихчето ми оскверни?
Нацапа с грозна единица,
защото злобен си та себе си съди!