27 апр. 2016 г., 00:55

Мидена черупка

1.6K 0 1

към края на синия ден
аз те чертая безсилна смутена

в парченце омраза трепти

душата вехта сломена

в очите тъжни на края
ще чезнеш морна но решена

и нивга няма да узная
защо си толкоз наранена

косите тъмни викват
едничък пламък тих

пристанищата пусти
ще затихнат

във спомена за твоя лик
и в тая жажда се поражда

отчаяно сподавен вик

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Павлов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви хора добри
    за тези петички сърцати
    и за тези хубави думи крилати!
    Но кой и стихчето ми оскверни?
    Нацапа с грозна единица,
    защото злобен си та себе си съди!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...