Мидена черупка
към края на синия ден
аз те чертая безсилна смутена
в парченце омраза трепти
душата вехта сломена
в очите тъжни на края
ще чезнеш морна но решена
и нивга няма да узная
защо си толкоз наранена
косите тъмни викват
едничък пламък тих
пристанищата пусти
ще затихнат
във спомена за твоя лик
и в тая жажда се поражда
отчаяно сподавен вик
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Павлов Всички права запазени
