Мидена черупка

Поезия » Любовна

1.6K 0 1

към края на синия ден
аз те чертая безсилна смутена

в парченце омраза трепти

душата вехта сломена

в очите тъжни на края
ще чезнеш морна но решена

и нивга няма да узная
защо си толкоз наранена

косите тъмни викват
едничък пламък тих

пристанищата пусти
ще затихнат

във спомена за твоя лик
и в тая жажда се поражда

отчаяно сподавен вик

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

dimko63 (Димитър Павлов)

Благодаря ви хора добри
за тези петички сърцати
и за тези хубави думи крилати!
Но кой и стихчето ми оскверни?
Нацапа с грозна единица,
защото злобен си та себе си съди!

2016-04-27T13:19:23+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0