27.04.2016 г., 0:55 ч.
Мидена черупка
към края на синия ден
аз те чертая безсилна смутена
в парченце омраза трепти
душата вехта сломена
в очите тъжни на края
ще чезнеш морна но решена
и нивга няма да узная
защо си толкоз наранена
косите тъмни викват
едничък пламък тих
пристанищата пусти
ще затихнат
във спомена за твоя лик
и в тая жажда се поражда
отчаяно сподавен вик
© Димитър Павлов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
за тези петички сърцати
и за тези хубави думи крилати!
Но кой и стихчето ми оскверни?
Нацапа с грозна единица,
защото злобен си та себе си съди!