11 abr 2015, 20:00

Миг

816 0 0

Миг

 

 

Мигът на смъртта бе толкова лесен,

за мен, дето със живота се мамех,

той бе мечтано красив, като песен.

Светлината изчезна и аз веч нищо не знаех,

пред погледа ми всичко покри се със плесен,

и без да разбирам защо, за живота ридаех.

 

Спомних си всички моменти красиви,

всички страдания по пътя изминат,

и мечтите останали несподелени.

За тях аз тъгувах, докат кости ми изстиват,

- пак страдам заради желания си празни,

и страстите бавно завинаги изчезват.

 

Преди аз силно изгарях отвътре,

а сега невидимо тлея и гасна,

- душата греховни плодове ще бере.

Във смъртта си тя ще пее безгласна,

- до спасение никога не ще се добере,

и със съдба си ужасна…

… во веки ще бъде съгласна!

 

 

Кристиан Дочев

10-ти Април 2015г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристиан Дочев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...