11.04.2015 г., 20:00

Миг

807 0 0

Миг

 

 

Мигът на смъртта бе толкова лесен,

за мен, дето със живота се мамех,

той бе мечтано красив, като песен.

Светлината изчезна и аз веч нищо не знаех,

пред погледа ми всичко покри се със плесен,

и без да разбирам защо, за живота ридаех.

 

Спомних си всички моменти красиви,

всички страдания по пътя изминат,

и мечтите останали несподелени.

За тях аз тъгувах, докат кости ми изстиват,

- пак страдам заради желания си празни,

и страстите бавно завинаги изчезват.

 

Преди аз силно изгарях отвътре,

а сега невидимо тлея и гасна,

- душата греховни плодове ще бере.

Във смъртта си тя ще пее безгласна,

- до спасение никога не ще се добере,

и със съдба си ужасна…

… во веки ще бъде съгласна!

 

 

Кристиан Дочев

10-ти Април 2015г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...