Миг

Мигът на смъртта бе толкова лесен,

за мен, дето със живота се мамех,

той бе мечтано красив, като песен.

Светлината изчезна и аз веч нищо не знаех,

пред погледа ми всичко покри се със плесен,

и без да разбирам защо, за живота ридаех.

Спомних си всички моменти красиви,

всички страдания по пътя изминат,

и мечтите останали несподелени.

За тях аз тъгувах, докат кости ми изстиват,

- пак страдам заради желания си празни,

и страстите бавно завинаги изчезват.

Преди аз силно изгарях отвътре,

а сега невидимо тлея и гасна,

- душата греховни плодове ще бере.

Във смъртта си тя ще пее безгласна,

- до спасение никога не ще се добере,

и със съдба си ужасна…

… во веки ще бъде съгласна!

Кристиан Дочев

10-ти Април 2015г.