Миг
Мигът на смъртта бе толкова лесен,
за мен, дето със живота се мамех,
той бе мечтано красив, като песен.
Светлината изчезна и аз веч нищо не знаех,
пред погледа ми всичко покри се със плесен,
и без да разбирам защо, за живота ридаех.
Спомних си всички моменти красиви,
всички страдания по пътя изминат,
и мечтите останали несподелени.
За тях аз тъгувах, докат кости ми изстиват,
- пак страдам заради желания си празни, ...