15 oct 2008, 20:16

Миг

847 0 1

И нужен ли е смисъл

на нещо

така обречено!

Така случайно...

И така съдбовно.

 

И нужни ли са думи!

Една мелодия,

която окрилява

и затихва...

И пак се ражда.

 

Трябва само време...

Но няма!

Трябва път... Но няма!

И после - сънища.

Серии.

И среща...

Онемяла...

В същата мелодия.

 

Не трябват мисли.

Само сетива...

Шест... Седем... Осем...

 

Не трябват часовници,

ни-календари...

Не трябва нищо.

За нещо така съдбовно.

И мелодично...

В някакво безвремие.

 

Едно безумство...

Токов удар...

В отрязан кадър...

В същата мелодия...

Без мисли...

Без надежди...

С теб.

 

24 февруари 2007 г., Л,Агония

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коломбина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Зная какво изпитваш мила ми сестрице....почти долавям твоят пулс...макар и отдалеч...ще ти кажа,че си щастливка,защото си обичана жена..Усмивки от мен...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...