15 oct 2008, 20:16

Миг

849 0 1

И нужен ли е смисъл

на нещо

така обречено!

Така случайно...

И така съдбовно.

 

И нужни ли са думи!

Една мелодия,

която окрилява

и затихва...

И пак се ражда.

 

Трябва само време...

Но няма!

Трябва път... Но няма!

И после - сънища.

Серии.

И среща...

Онемяла...

В същата мелодия.

 

Не трябват мисли.

Само сетива...

Шест... Седем... Осем...

 

Не трябват часовници,

ни-календари...

Не трябва нищо.

За нещо така съдбовно.

И мелодично...

В някакво безвремие.

 

Едно безумство...

Токов удар...

В отрязан кадър...

В същата мелодия...

Без мисли...

Без надежди...

С теб.

 

24 февруари 2007 г., Л,Агония

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коломбина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Зная какво изпитваш мила ми сестрице....почти долавям твоят пулс...макар и отдалеч...ще ти кажа,че си щастливка,защото си обичана жена..Усмивки от мен...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...