Миг
И нужен ли е смисъл
на нещо
така обречено!
Така случайно...
И така съдбовно.
И нужни ли са думи!
Една мелодия,
която окрилява
и затихва...
И пак се ражда.
Трябва само време...
Но няма!
Трябва път... Но няма!
И после - сънища.
Серии.
И среща...
Онемяла...
В същата мелодия.
Не трябват мисли.
Само сетива...
Шест... Седем... Осем...
Не трябват часовници,
ни-календари...
Не трябва нищо.
За нещо така съдбовно.
И мелодично...
В някакво безвремие.
Едно безумство...
Токов удар...
В отрязан кадър...
В същата мелодия...
Без мисли...
Без надежди...
С теб.
24 февруари 2007 г., Л,Агония
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коломбина Всички права запазени
