15 окт. 2008 г., 20:16

Миг

846 0 1

И нужен ли е смисъл

на нещо

така обречено!

Така случайно...

И така съдбовно.

 

И нужни ли са думи!

Една мелодия,

която окрилява

и затихва...

И пак се ражда.

 

Трябва само време...

Но няма!

Трябва път... Но няма!

И после - сънища.

Серии.

И среща...

Онемяла...

В същата мелодия.

 

Не трябват мисли.

Само сетива...

Шест... Седем... Осем...

 

Не трябват часовници,

ни-календари...

Не трябва нищо.

За нещо така съдбовно.

И мелодично...

В някакво безвремие.

 

Едно безумство...

Токов удар...

В отрязан кадър...

В същата мелодия...

Без мисли...

Без надежди...

С теб.

 

24 февруари 2007 г., Л,Агония

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коломбина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Зная какво изпитваш мила ми сестрице....почти долавям твоят пулс...макар и отдалеч...ще ти кажа,че си щастливка,защото си обичана жена..Усмивки от мен...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....