Дори да нямам повече от миг
от своя нежен полет като вятър.
Аз вечно ще те нося в стих,
защото тази обич е в душата.
Защото тази обич е съдба,
едно небе сънувам от години.
От дъх гори и споменът в деня,
затуй към теб не искам да изстина.
Дори да нямам повече от миг
от своя нежен полет като вятър.
Аз вечно ще блестя от вик
на своята любов безумно свята!