Дори да нямам повече от миг
от своя нежен полет като вятър.
Аз вечно ще те нося в стих,
защото тази обич е в душата.
Защото тази обич е съдба,
едно небе сънувам от години.
От дъх гори и споменът в деня,
затуй към теб не искам да изстина.
Дори да нямам повече от миг
от своя нежен полет като вятър.
Аз вечно ще блестя от вик
на своята любов безумно свята!
© Аз All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
