8 oct 2012, 11:00

Миг 

  Poesía » De amor
1091 0 15

 

На Т.

 

Той влезе във живота ми внезапно,

по-скоро ми пресече рязко пътя,

в насрещното, когато не очаквах –

нахално хубав, сигурен, надъхан …

 

Но бе реален, о, Господи! И после

отнесе ми главата за секунди …

Допуснах го в самотните си нощи

(а по принцип се улисвам трудно).

 

И беше мой! За малко, ала беше…

(Достатъчни ми бяха два квадрата.)

Дори луната във очите му болеше –

безлюдно кротка, тиха, непозната …

 

Той влезе във живота ми внезапно,

целуна ме, а после ме отмина,

защото хубавите мигове са кратки,

но затова пък се запомнят със години.

 

 

P.S Знам, че ще прочетеш тези редове!

Знам също така, че се усмихваш в този момент!

Никога не спирай да го правиш! Имаш прекрасна усмивка,

а ти си великолепен човек!

Благодаря ти, за това, че се появи в живота ми!



 

 

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??