Миг
На Т.
Той влезе във живота ми внезапно,
по-скоро ми пресече рязко пътя,
в насрещното, когато не очаквах –
нахално хубав, сигурен, надъхан …
Но бе реален, о, Господи! И после
отнесе ми главата за секунди …
Допуснах го в самотните си нощи
(а по принцип се улисвам трудно).
И беше мой! За малко, ала беше…
(Достатъчни ми бяха два квадрата.)
Дори луната във очите му болеше –
безлюдно кротка, тиха, непозната …
Той влезе във живота ми внезапно,
целуна ме, а после ме отмина,
защото хубавите мигове са кратки,
но затова пък се запомнят със години.
P.S Знам, че ще прочетеш тези редове!
Знам също така, че се усмихваш в този момент!
Никога не спирай да го правиш! Имаш прекрасна усмивка,
а ти си великолепен човек!
Благодаря ти, за това, че се появи в живота ми!
© Сияна Георгиева All rights reserved.
