30 may 2007, 8:09

Миг

  Poesía
665 0 5
 

Стрелките тракат  в странен такт.

Те сякаш губят се във времето,

за да се върнат с падащия сняг,

дошъл

              от дълбините на              Вселената...

О, звезден сняг!

Подобно теб  и бързите минути

прииждат, стапят се  в забрава...


но всяка тиха красота,   навярно

така

          внезапно

                           отминава...


     1987 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Бачев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Този стих е писан преди двадесет години!
    Благодаря ви ,Рени и Доре, че цените смисъла на всеки един -единствен миг...
  • Много незабравими!!! мигове в Живота Ви..................
  • Много хубав стих!
    Поздрави!
  • Прекрасна идея, прекрасно изпълнение...много ми харесва =).
  • "но всяка тиха красота, навярно

    така

    внезапно

    отминава..."


    Много си прав!
    Хубаво написано!
    Поздрав!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...