30 may 2007, 8:09

Миг

  Poesía
668 0 5
 

Стрелките тракат  в странен такт.

Те сякаш губят се във времето,

за да се върнат с падащия сняг,

дошъл

              от дълбините на              Вселената...

О, звезден сняг!

Подобно теб  и бързите минути

прииждат, стапят се  в забрава...


но всяка тиха красота,   навярно

така

          внезапно

                           отминава...


     1987 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Бачев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Този стих е писан преди двадесет години!
    Благодаря ви ,Рени и Доре, че цените смисъла на всеки един -единствен миг...
  • Много незабравими!!! мигове в Живота Ви..................
  • Много хубав стих!
    Поздрави!
  • Прекрасна идея, прекрасно изпълнение...много ми харесва =).
  • "но всяка тиха красота, навярно

    така

    внезапно

    отминава..."


    Много си прав!
    Хубаво написано!
    Поздрав!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...