30.05.2007 г., 8:09

Миг

666 0 5
 

Стрелките тракат  в странен такт.

Те сякаш губят се във времето,

за да се върнат с падащия сняг,

дошъл

              от дълбините на              Вселената...

О, звезден сняг!

Подобно теб  и бързите минути

прииждат, стапят се  в забрава...


но всяка тиха красота,   навярно

така

          внезапно

                           отминава...


     1987 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Бачев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този стих е писан преди двадесет години!
    Благодаря ви ,Рени и Доре, че цените смисъла на всеки един -единствен миг...
  • Много незабравими!!! мигове в Живота Ви..................
  • Много хубав стих!
    Поздрави!
  • Прекрасна идея, прекрасно изпълнение...много ми харесва =).
  • "но всяка тиха красота, навярно

    така

    внезапно

    отминава..."


    Много си прав!
    Хубаво написано!
    Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...