Миг

30 мая 2007 г., 08:09

Поэзия

5.0 / 2

554 0 5

Стрелките тракат в странен такт.
Те сякаш губят се във времето,
за да се върнат с падащия сняг,
дошъл
от дълбините на Вселената...
О, звезден сняг!
Подобно теб и бързите минути
прииждат, стапят се в забрава...
но всяка тиха красота, навярно
така
внезапно
отминава... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Вдъхновение, събрано в шепа романтика
21 век

Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...
Прощание 1978

С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
Думите тежат

Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...

Ещё произведения »