30 мая 2007 г., 08:09

Миг

663 0 5
 

Стрелките тракат  в странен такт.

Те сякаш губят се във времето,

за да се върнат с падащия сняг,

дошъл

              от дълбините на              Вселената...

О, звезден сняг!

Подобно теб  и бързите минути

прииждат, стапят се  в забрава...


но всяка тиха красота,   навярно

така

          внезапно

                           отминава...


     1987 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Бачев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Този стих е писан преди двадесет години!
    Благодаря ви ,Рени и Доре, че цените смисъла на всеки един -единствен миг...
  • Много незабравими!!! мигове в Живота Ви..................
  • Много хубав стих!
    Поздрави!
  • Прекрасна идея, прекрасно изпълнение...много ми харесва =).
  • "но всяка тиха красота, навярно

    така

    внезапно

    отминава..."


    Много си прав!
    Хубаво написано!
    Поздрав!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...