May 30, 2007, 8:09 AM

Миг

Poetry

662 0 5

Стрелките тракат в странен такт.

Те сякаш губят се във времето,

за да се върнат с падащия сняг,

дошъл

от дълбините на Вселената...

О, звезден сняг!

Подобно теб и бързите минути

прииждат, стапят се в забрава...

но всяка тиха красота, навярно

така

внезапно

отминава...

1987 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Vrabcheto (Кирил Бачев)

Този стих е писан преди двадесет години!
Благодаря ви ,Рени и Доре, че цените смисъла на всеки един -единствен миг...

2007-09-22T22:39:17+03:00
Vrabcheto (Кирил Бачев)

Много незабравими!!! мигове в Живота Ви..................

2007-07-24T12:55:16+03:00
Aneta_kz (Анета)

Много хубав стих!
Поздрави!

2007-05-30T13:51:24+03:00
Сирс (Ххх)

Прекрасна идея, прекрасно изпълнение...много ми харесва =).

2007-05-30T11:48:33+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

"но всяка тиха красота, навярно

така

внезапно

отминава..."

Много си прав!
Хубаво написано!
Поздрав!

2007-05-30T11:43:30+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0