25 sept 2012, 12:33

Миг

  Poesía » Otra
758 0 0

Миг

 

Колко кратък е човешкият живот,

мъдрост оставя душата.

Като река, отишла толкоз далеч,

като любов пролетен вятър.

 

Като струя напираща свежа кръв,

цъфнала с блага усмивка,

донася живота ми свежият плод

на капки да го изпия.

 

Колко често стоя и си мисля

каква е философията на този живот,

нали снеговете пак се топят,

косите обличат се в бяла премяна?

 

Виждам, че това време разцъфнало

вече го няма - вдишвам мириса

на това хладно очакване

без страх, без съмнение.

 

Но значи ли това,

че изпитвам по-малко вълнение 

с мъдростта,

която душата ми носи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...