Миг

Колко кратък е човешкият живот,

мъдрост оставя душата.

Като река, отишла толкоз далеч,

като любов пролетен вятър.

Като струя напираща свежа кръв,

цъфнала с блага усмивка,

донася живота ми свежият плод

на капки да го изпия.

Колко често стоя и си мисля

каква е философията на този живот,

нали снеговете пак се топят,

косите обличат се в бяла премяна?

Виждам, че това време разцъфнало

вече го няма - вдишвам мириса

на това хладно очакване

без страх, без съмнение.

Но значи ли това,

че изпитвам по-малко вълнение 

с мъдростта,

която душата ми носи!