Sep 25, 2012, 12:33 PM

Миг 

  Poetry » Other
532 0 0

Миг

 

Колко кратък е човешкият живот,

мъдрост оставя душата.

Като река, отишла толкоз далеч,

като любов пролетен вятър.

 

Като струя напираща свежа кръв,

цъфнала с блага усмивка,

донася живота ми свежият плод

на капки да го изпия.

 

Колко често стоя и си мисля

каква е философията на този живот,

нали снеговете пак се топят,

косите обличат се в бяла премяна?

 

Виждам, че това време разцъфнало

вече го няма - вдишвам мириса

на това хладно очакване

без страх, без съмнение.

 

Но значи ли това,

че изпитвам по-малко вълнение 

с мъдростта,

която душата ми носи!

© Мария All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??