25 сент. 2012 г., 12:33

Миг 

  Поэзия » Другая
579 0 0
Миг
Колко кратък е човешкият живот,
мъдрост оставя душата.
Като река, отишла толкоз далеч,
като любов пролетен вятър.
Като струя напираща свежа кръв,
цъфнала с блага усмивка,
донася живота ми свежият плод
на капки да го изпия.
Колко често стоя и си мисля
каква е философията на този живот,
нали снеговете пак се топят, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Все права защищены

Предложения
: ??:??