28 may 2015, 0:03  

Миг 

  Poesía » De amor
489 0 3

МИГ

В живота – от злоба сразен,

случайно се срещнахме с теб.

В живота – отчаян, нелеп,

ти спря се и тръгна към мен.

Донесе надежда и цвят,

донесе утеха и лъч,

изчезна предишната жлъч,

изчезна и зимният хлад.

 

Загледан в духа ти безплътен –

и болка, и мъка забравил,

далеч безнадеждност оставил,

за миг не се чувствах безпътен.

За миг в тъмнината се вдигна

сияеща сребърна птица –

кат` скръбна, но чудна звездица,

тя скри се преди да премигна.

 

В едно мигновение бе

животът и светъл, и ясен,

и слънцето с поглед прекрасен

просветна над мойто небе.

Но мина мигът – неусетен,

в сърцето покълна тъга.

Любов размених за рога

и лутам се в мрак безпросветен...

© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??