Миг

28 may 2015, 0:03 2020-06-07T16:31:11+03:00

Poesía » De amor

491 0 3

В живота – от злоба сразен,

случайно се срещнахме с теб.

В живота – отчаян, нелеп,

ти спря се и тръгна към мен.

Донесе надежда и цвят,

донесе утеха и лъч,

изчезна предишната жлъч,

изчезна и зимният хлад.

Загледан в духа ти безплътен –

и болка, и мъка забравил,

далеч безнадеждност оставил,

за миг не се чувствах безпътен.

За миг в тъмнината се вдигна

сияеща сребърна птица –

кат` скръбна, но чудна звездица,

тя скри се преди да премигна.

В едно мигновение бе

животът и светъл, и ясен,

и слънцето с поглед прекрасен

просветна над мойто небе.

Но мина мигът – неусетен,

в сърцето покълна тъга.

Любов размених за рога

и лутам се в мрак безпросветен...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.