Миг
МИГ
В живота – от злоба сразен,
случайно се срещнахме с теб.
В живота – отчаян, нелеп,
ти спря се и тръгна към мен.
Донесе надежда и цвят,
донесе утеха и лъч,
изчезна предишната жлъч,
изчезна и зимният хлад.
Загледан в духа ти безплътен –
и болка, и мъка забравил,
далеч безнадеждност оставил,
за миг не се чувствах безпътен.
За миг в тъмнината се вдигна
сияеща сребърна птица –
кат` скръбна, но чудна звездица,
тя скри се преди да премигна.
В едно мигновение бе
животът и светъл, и ясен,
и слънцето с поглед прекрасен
просветна над мойто небе.
Но мина мигът – неусетен,
в сърцето покълна тъга.
Любов размених за рога
и лутам се в мрак безпросветен...
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
