2 nov 2015, 19:02  

Миг безвремие 

  Poesía
491 0 3
 
Разбива се като кристална ваза в пода
поредната несбъдната мечта.
Пустота обсебва дните,
мрачни мисли бушуват в блудната душа.
Какво съм аз -
прозрачна сянка
или поток след водопад,
изгубил вярата във себе си,
надеждата отново пак да бъде млад.

Обзета от младостта си главоломна,
кога политнах не успях да разбера...
Но днес съм помъдряла и докрай усетила
разпадането,
болката
и мигът свобода.

© Светла Стоименова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Клониране, Фройд, значки, моряшки униформи, рокли на презрамки... ОХххх... обърках се...
    Момичета с депресия вземате ли в клуба?
  • Вале, верно ли "до живот"? Хммм, давам газ на джапанките и повече няма да припаря у "Поезия"!
    Димитров, то май по големи шарлатани от психолозите няма, смучат си имикалу и оп депресийка...
    Благодаря на отбилите се на моята скромна страничка
  • Изповедта на Вавилонската - блудница..., !!!
Propuestas
: ??:??