Миг безвремие
Разбива се като кристална ваза в пода
поредната несбъдната мечта.
Пустота обсебва дните,
мрачни мисли бушуват в блудната душа.
Какво съм аз -
прозрачна сянка
или поток след водопад,
изгубил вярата във себе си,
надеждата отново пак да бъде млад.
Обзета от младостта си главоломна, кога политнах не успях да разбера... Но днес съм помъдряла и докрай усетила разпадането, болката и мигът свобода.
Обзета от младостта си главоломна, кога политнах не успях да разбера... Но днес съм помъдряла и докрай усетила разпадането, болката и мигът свобода.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светла Стоименова Todos los derechos reservados
