Миг безвремие
Разбива се като кристална ваза в пода
поредната несбъдната мечта.
Пустота обсебва дните,
мрачни мисли бушуват в блудната душа.
Какво съм аз -
прозрачна сянка
или поток след водопад,
изгубил вярата във себе си,
надеждата отново пак да бъде млад.
Обзета от младостта си главоломна, кога политнах не успях да разбера... Но днес съм помъдряла и докрай усетила разпадането, болката и мигът свобода.
Обзета от младостта си главоломна, кога политнах не успях да разбера... Но днес съм помъдряла и докрай усетила разпадането, болката и мигът свобода.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Стоименова Всички права запазени
