2.11.2015 г., 19:02 ч.
Миг безвремие
Разбива се като кристална ваза в пода
поредната несбъдната мечта.
Пустота обсебва дните,
мрачни мисли бушуват в блудната душа.
Какво съм аз -
прозрачна сянка
или поток след водопад,
изгубил вярата във себе си,
надеждата отново пак да бъде млад.
Обзета от младостта си главоломна,
кога политнах не успях да разбера...
Но днес съм помъдряла и докрай усетила
разпадането,
болката
и мигът свобода.
© Светла Стоименова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Вале, верно ли "до живот"? Хммм, давам газ на джапанките и повече няма да припаря у "Поезия"!
Димитров, то май по големи шарлатани от психолозите няма
, смучат си имикалу и оп депресийка...
Благодаря на отбилите се на моята скромна страничка -
Изповедта на Вавилонската - блудница..., !!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Момичета с депресия вземате ли в клуба?