2 нояб. 2015 г., 19:02
Миг безвремие
Разбива се като кристална ваза в пода
поредната несбъдната мечта.
Пустота обсебва дните,
мрачни мисли бушуват в блудната душа.
Какво съм аз -
прозрачна сянка
или поток след водопад,
изгубил вярата във себе си,
надеждата отново пак да бъде млад.
Обзета от младостта си главоломна,
кога политнах не успях да разбера...
Но днес съм помъдряла и докрай усетила
разпадането,
болката
и мигът свобода.
© Светла Стоименова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Вале, верно ли "до живот"? Хммм, давам газ на джапанките и повече няма да припаря у "Поезия"!
Димитров, то май по големи шарлатани от психолозите няма
, смучат си имикалу и оп депресийка...
Благодаря на отбилите се на моята скромна страничка -
Изповедта на Вавилонската - блудница..., !!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Момичета с депресия вземате ли в клуба?