| Достатъчност! |
| От… и за какво? |
| Не е възможен |
| никакъв консенсус. |
| И нека всеки в |
| нещо се стреми |
| и сам отчита |
| своите успехи. |
| Нас, всички, |
| по-различно ни боли, |
| дори усмивките |
| ни са далечни. |
| Единствен общ е |
| оня миг, когато |
| мислим си, че сме |
| човечни и |
| осъзнаваме, че |
| няма как... |
| да бъдем вечни. |
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
