| Достатъчност! |
| От… и за какво? |
| Не е възможен |
| никакъв консенсус. |
| И нека всеки в |
| нещо се стреми |
| и сам отчита |
| своите успехи. |
| Нас, всички, |
| по-различно ни боли, |
| дори усмивките |
| ни са далечни. |
| Единствен общ е |
| оня миг, когато |
| мислим си, че сме |
| човечни и |
| осъзнаваме, че |
| няма как... |
| да бъдем вечни. |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
