| Достатъчност! |
| От… и за какво? |
| Не е възможен |
| никакъв консенсус. |
| И нека всеки в |
| нещо се стреми |
| и сам отчита |
| своите успехи. |
| Нас, всички, |
| по-различно ни боли, |
| дори усмивките |
| ни са далечни. |
| Единствен общ е |
| оня миг, когато |
| мислим си, че сме |
| човечни и |
| осъзнаваме, че |
| няма как... |
| да бъдем вечни. |
© Мариана Вълкова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
