| Достатъчност! |
| От… и за какво? |
| Не е възможен |
| никакъв консенсус. |
| И нека всеки в |
| нещо се стреми |
| и сам отчита |
| своите успехи. |
| Нас, всички, |
| по-различно ни боли, |
| дори усмивките |
| ни са далечни. |
| Единствен общ е |
| оня миг, когато |
| мислим си, че сме |
| човечни и |
| осъзнаваме, че |
| няма как... |
| да бъдем вечни. |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Вълкова Все права защищены
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
