20 jun 2020, 0:37  

Миг край морето

1.3K 0 0

И влюбеният пилигрим вярва в мига

като мен и теб.

Да се възпита спокойствие

в пилигримската душа

не е въпрос на увлечение.

С щит срещу снизходителни нападки,

но като нас копнее

да нагази отново в морето

и да усети на бриза лъха.

 

Нагледно пилигримът отвръща с доброта,

но вътрешно отвежда към безспира

на вълнистото синьо.

Зад колко ли крайморски заници

се крият неговите съкровения?

И колко ли нощни светлици

познават неговите дръзновения?

Обезвластители на пилигримската душа

и ходът, и покоят на Всемира са.

Мигът не се губи, той ни спасява.

 

На танцьорите от Школа за народни танци Sundance гр. София.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

38 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...