20 июн. 2020 г., 00:37  

Миг край морето

1.3K 0 0

И влюбеният пилигрим вярва в мига

като мен и теб.

Да се възпита спокойствие

в пилигримската душа

не е въпрос на увлечение.

С щит срещу снизходителни нападки,

но като нас копнее

да нагази отново в морето

и да усети на бриза лъха.

 

Нагледно пилигримът отвръща с доброта,

но вътрешно отвежда към безспира

на вълнистото синьо.

Зад колко ли крайморски заници

се крият неговите съкровения?

И колко ли нощни светлици

познават неговите дръзновения?

Обезвластители на пилигримската душа

и ходът, и покоят на Всемира са.

Мигът не се губи, той ни спасява.

 

На танцьорите от Школа за народни танци Sundance гр. София.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

38 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...