20 июн. 2020 г., 00:37  

Миг край морето

1.3K 0 0

И влюбеният пилигрим вярва в мига

като мен и теб.

Да се възпита спокойствие

в пилигримската душа

не е въпрос на увлечение.

С щит срещу снизходителни нападки,

но като нас копнее

да нагази отново в морето

и да усети на бриза лъха.

 

Нагледно пилигримът отвръща с доброта,

но вътрешно отвежда към безспира

на вълнистото синьо.

Зад колко ли крайморски заници

се крият неговите съкровения?

И колко ли нощни светлици

познават неговите дръзновения?

Обезвластители на пилигримската душа

и ходът, и покоят на Всемира са.

Мигът не се губи, той ни спасява.

 

На танцьорите от Школа за народни танци Sundance гр. София.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

38 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...