20.06.2020 г., 0:37  

Миг край морето

1.3K 0 0

И влюбеният пилигрим вярва в мига

като мен и теб.

Да се възпита спокойствие

в пилигримската душа

не е въпрос на увлечение.

С щит срещу снизходителни нападки,

но като нас копнее

да нагази отново в морето

и да усети на бриза лъха.

 

Нагледно пилигримът отвръща с доброта,

но вътрешно отвежда към безспира

на вълнистото синьо.

Зад колко ли крайморски заници

се крият неговите съкровения?

И колко ли нощни светлици

познават неговите дръзновения?

Обезвластители на пилигримската душа

и ходът, и покоят на Всемира са.

Мигът не се губи, той ни спасява.

 

На танцьорите от Школа за народни танци Sundance гр. София.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

38 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...