3 dic 2014, 7:39

Миг на дежа-вю

1.5K 0 4

Красота смирена, 

очи любовни,

душата - пленена

с нежни окови,

огнено тяло

към мен приближава,

всчко - онемяло,

страстта не  прощава.

 

Разум - разклатен,

кожата изгаря,

устните те търсят,

всичко се повтаря!
Мястото, човека,

усмивките, смеха,

с разговори тихи,

с ласки през нощта.

 

Приятелство любовно,

съвременно едно,

порчно, непорочно,

неочаквано добро!
Любов неповторима,

неочаквана една,

за нас незаменима

и безболезнена!

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Талантливо поднесено стихотворение,харесвам този тип писане,прочетох с удоволствие!
  • !!!
  • Присъединявам се към изказаното мнение, че този стих е интересен и въздействащ. За мен по-важно е, че в него е заложена философия. Бих я нарекъл философия на ситуационната система. Влюбването и последващата любов, са наистина една ситуационна система. Качваш се на въртележката на Омаята и всичко се повтаря - едно наистина дежавю /спомен от бъдещето/, но ако върнем лентата на времето обратно. Слизаш от "виенското колело" на Омаята и пак всичко се повтаря. Едно и също, но с различни хора. Това повторение обезцветява и износва чувството за Безсмъртната любов. Пресушава очакването ни за нея.

    Поздрави за хубавия стих!
  • Хууу силнооо!!Много интересно написано стихотворение!Необичайно, различно и многоо въздействащо!Прикова ти вниманието и сетивата и те поглъща!Страхотни изрази и метафори!Въобще страхотна поезия!Впечатли ме и ме направи щастлива! Браво!Талантлива си!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...