3.12.2014 г., 7:39 ч.

Миг на дежа-вю 

  Поезия » Любовна
1100 0 4

Красота смирена, 

очи любовни,

душата - пленена

с нежни окови,

огнено тяло

към мен приближава,

всчко - онемяло,

страстта не  прощава.

 

Разум - разклатен,

кожата изгаря,

устните те търсят,

всичко се повтаря!
Мястото, човека,

усмивките, смеха,

с разговори тихи,

с ласки през нощта.

 

Приятелство любовно,

съвременно едно,

порчно, непорочно,

неочаквано добро!
Любов неповторима,

неочаквана една,

за нас незаменима

и безболезнена!

 

 

 

 

 

 

 

 

© Мира Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Талантливо поднесено стихотворение,харесвам този тип писане,прочетох с удоволствие!
  • !!!
  • Присъединявам се към изказаното мнение, че този стих е интересен и въздействащ. За мен по-важно е, че в него е заложена философия. Бих я нарекъл философия на ситуационната система. Влюбването и последващата любов, са наистина една ситуационна система. Качваш се на въртележката на Омаята и всичко се повтаря - едно наистина дежавю /спомен от бъдещето/, но ако върнем лентата на времето обратно. Слизаш от "виенското колело" на Омаята и пак всичко се повтаря. Едно и също, но с различни хора. Това повторение обезцветява и износва чувството за Безсмъртната любов. Пресушава очакването ни за нея.

    Поздрави за хубавия стих!
  • Хууу силнооо!!Много интересно написано стихотворение!Необичайно, различно и многоо въздействащо!Прикова ти вниманието и сетивата и те поглъща!Страхотни изрази и метафори!Въобще страхотна поезия!Впечатли ме и ме направи щастлива! Браво!Талантлива си!
Предложения
: ??:??