Dec 3, 2014, 7:39 AM

Миг на дежа-вю

  Poetry » Love
1.5K 0 4

Красота смирена, 

очи любовни,

душата - пленена

с нежни окови,

огнено тяло

към мен приближава,

всчко - онемяло,

страстта не  прощава.

 

Разум - разклатен,

кожата изгаря,

устните те търсят,

всичко се повтаря!
Мястото, човека,

усмивките, смеха,

с разговори тихи,

с ласки през нощта.

 

Приятелство любовно,

съвременно едно,

порчно, непорочно,

неочаквано добро!
Любов неповторима,

неочаквана една,

за нас незаменима

и безболезнена!

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мира All rights reserved.

Comments

Comments

  • Талантливо поднесено стихотворение,харесвам този тип писане,прочетох с удоволствие!
  • !!!
  • Присъединявам се към изказаното мнение, че този стих е интересен и въздействащ. За мен по-важно е, че в него е заложена философия. Бих я нарекъл философия на ситуационната система. Влюбването и последващата любов, са наистина една ситуационна система. Качваш се на въртележката на Омаята и всичко се повтаря - едно наистина дежавю /спомен от бъдещето/, но ако върнем лентата на времето обратно. Слизаш от "виенското колело" на Омаята и пак всичко се повтаря. Едно и също, но с различни хора. Това повторение обезцветява и износва чувството за Безсмъртната любов. Пресушава очакването ни за нея.

    Поздрави за хубавия стих!
  • Хууу силнооо!!Много интересно написано стихотворение!Необичайно, различно и многоо въздействащо!Прикова ти вниманието и сетивата и те поглъща!Страхотни изрази и метафори!Въобще страхотна поезия!Впечатли ме и ме направи щастлива! Браво!Талантлива си!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...